Напускайки летището бяхме предупредени, че найлоновите торбички тук са забранени и ако те „хванат“ с такава, подлежиш на глоба! Представяте ли си?! А ние мислехме, че отиваме в държава от третия свят! Няма как да не отбележим, че това силно впечатли и респектира балканския ни нрав.И така…ето ни в хотела. Бяхме посрещнати от персонала на хотел Severin Sea Lodge пак с усмивки, подаръци и информация за комплекса.Хотелът е съставен от главна сграда и бунгала, ние бяхме настанени в бунгала – малки aфрикански къщички с покрив от палмови листа. Наистина автентично, но едновременно с това сигурно и защитено, с модерно оборудвани стаи. Дворът на хотела също е добре организиран, в края му започва ресторантската част, баровете и басейните, а след тях е плажът (от тези, с белия, фин пясък). Целият комплекс е като един средно голям европейски зоопарк, в който свободно се разхождат екзотични птици, сладки малки маймунки, безобразно красиви и цветни гекони и разбира се, колоритните служители на хотела, които най-учтиво поздравяват с Джамбо („Здравей“ на суахили) всеки път щом срещнат погледа на гост на хотела.Хотелът е интересен и с внедрените електро-производствени и водо-преработвателни мощности, които го правят почти 100% независим от инфраструктурата на страната, в която електроенергията е доста скъпа, а чистата вода в Африка всички знаем, е ограничена. Освен това бяхме впечатлени и от модела за поддръжка на хотела – от ученици от местните училища в града, които идват на стаж в хотелските комплекси и от една страна се учат, а от друга помагат. Самата Кения е може би най-екоориентираната държава в Африка, което също допренесе за спечелването на нашите симпатии.Цените за настаняване на база пълен пансион започват от около 50 долара на човек на ден в бунгало до 120 долара на човек на ден в луксозно студио с изглед към окена, а усещането е сякаш си „на ръба на океана“. Алкохол се сервира, но малкото питие е 20 мл и струва около 5 евро, следователно е по-изгодно да сте подготвени със свой алкохол от летището или магазина в града, или просто да не употребявате.
След като се настанихме по стаите дойде и време за отмора от пътя, коктейл, плаж, океан, масаж, още коктейли и вечеря, която беше на блок маса, отрупана с всевъзможни африкански и европейски блюда (хотелът е създаден и се стопанисва от германска фамилия). След вечерята се посветихме на няколко питиета в бара, който както в една българска песен е „точно до морето“, а в нашия случай до океана. Прибираме се развълнувани, защото на следващия ден, рано сутринта, ни очаква сафари![mpc_sh_slider speed=“3000″][mpc_sh_slide image=“21052″][mpc_sh_slide image=“21053″][mpc_sh_slide image=“21054″][/mpc_sh_slider]На сутринта цялата група се качихме в сафари бусовете, които са с отварящ се покрив, за да може всеки да се изправи и безопасно да наблюдава и снима. Така, с пакетираните закуски, потеглихме към предварително ораганизираното сафари в дъждовната гора/парк Shimba Hills East. Защо в дъждовна гора, а не в саваната? Ами, защото най-близкият резерват в савана е Tsavo и колкото и да е близо, ни трябваха още поне два дни, за да стигнем да се върнем от там, а за разглеждане нямаше да остане време. Затова се задоволихме с Shimba Hills, където видяхме жирафи, антилопи, импали, гривичести свине, много бабуни и гепарди. Уви, видяхме само Пумба от „5-те големи“, но това пък означава, че трябва да се върнем отново.
След бус сафарито ни оставаше да видим и Shimba Falls, прекрасните водопади, до които се стига пеша и според думите на рейнджъра, който ни пазеше от лъвове и гепарди, е само на 1 километър ходене по приятна, лека пътека в гората. Да, ама не! Преходът беше доста по-различен от описаното. Пред и зад групата ни имаше по 1 рейнджър с автомат и бяхме инструктирани да не стъпваме и сантиметър в страни от пътеката, да минаваме бързо над мравките (много лошо хапят), да внимаваме как стъпваме по хлъзгавата кална пътека и да се оглеждаме на 360 градуса за опасности! Забавно, нали? Да, и стана още по забавно, когато стигнахме до една кална река, в която рейнджъра директно стъпи обърна се и каза: „Трябва да я прекосим, спокойно, няма крокодили или поне аз не съм виждал досега.“ Преминахме някак, а след като всички се изправиха след паданията в калта и още няколко минути ходене, пред нас се откри удивителен водопад с естествен басейн пред него, „чист“ от крокодили, но с доста кална вода заради дебита и височината от която водата пада и разкалва басейна. Някои от нас се изкъпаха във водата, други под водопада и след кратка почивка тръгнахме наобратно. Отново през реката и по пътеката, която нагоре беше доста сложна за взимане, особено за тези, чиито подметки нямаха грайфер. Все пак, трудно е да се катериш в масло (калта е толкова гладка), но и слънцето се беше показало и жарко ни загряваше за разкош. Рейнджърът изобщо не се притесняваше и с цялото си бойно снаряжение вървеше най-отпред, шегувайки се с всичко по-бавни.Благополучно се върнахме до бусовете, където ни чакаше студена вода и освежаващи напитки. Разбира се, трябваше да поощрим с дребни суми рейнджърите, които ни помогнаха да видим водопада и да оцелеем в джунглата.Сафарито ни продължи към Shimba Lodge – хижа с размерте на хотел насред джунглата, стопанисвана от една изключителна дама от Австрия. Оставила целия си предишен живот във Виена, тя е дошла тук преди 10 години и оттогава не е и помисляла да се върне в „цивилизацията“. Посрещна ни с приятен обяд и студена бира. Компания ни правиха белоглав орел, катеричка рунтавелка и безброй много жаби, а поради спокойствието, което обстановката ни предоставяше, съвсем забравихме да питаме г-жа Габриела за опасностите, които евентуално е срещала в двора и околностите. Предполагаме, че щом тази мила австрийка ги пренебрегва, значи не са нищо плашещо, нали така?След прекрасния обяд в това уникално място, се отправихме обратно към Момбаса, за да видим залеза над Индийския океан. Уви, задръстванията ни попречиха да стигнем на време, но на пристанището в Момбаса, което е и най-голямото за цялото източно крайбрежие на Африка, има плаващ ресторант и страхотна тераса за съзерцаване на залеза…романтика! Вместо това, ние си устроихме прощална вечер в ресторанта и бара на хотела, независимо от пороя, който се изля в рамките на 2 часа, а оцелелите „се приводнихме“ на бара и почти посрещнахме изгрева на плажа.
На следващия ден, след трудното събуждане, имахме обилна и питателна закуска и уговорка с бармана за транспортирането на подаръците за дечицата на Кения. Поспряхме и за малко търговия с колоритната дама Мария, продаваща сувенири на различни цени, според човека срещу нея, както и с Роберто и Пол, правещи всевъзможни джунджурии от абанос или…поне така казват. Взехме си довиждане и с останалите местни плажни търговци и занаятчии и се отправихме с бусчето си към летище МВА за полета към страхотното летище Хамад в Доха, а оттам към любимата, макар и заснежена, студена България.След дългото, но комфортно пътуване с Qatar, кацнахме на родна земя с много и различни впечатления, събрали слънчеви лъчи и незабравими емоции. Несъмнено добавяме Кения към любимите си дестинации, а ако някой се чуди къде да може да съчетае резервати за сафари, един от най-чистите плажове в света и прекрасни планини…мястото е Момбаса, Кения!
Instagram
Търсиш конкретно място?
This site is registered on wpml.org as a development site. Switch to a production site key to remove this banner.
