Казват, че най-добрите пътувания са тези, от които се връщаме с отпочинал ум – тялото така или иначе ще се умори. Разговаряме с Małgorzata Wypych – психолог, директор на Центъра за психично здраве – за това как пътуването влияе на нашето благосъстояние (т.нар. well-being). В него ще научиш как можеш да се предпазиш от стреса по време на почивка и как да пътуваш така, че да извлечеш максимални ползи.
Наистина ли почивката може да ни стресира?
Честно ли?
Разбира се, нека бъдем честни. Каква е реалността?
Проучванията показват, че 60% от хората се стресират от почивката. Неслучайно тя е включена в списъка с житейските стресови фактори във Въпросника за оценка на стреса. Аз самата пътувам много, но обикновено се връщам от пътуването уморена, имам нужда от ден-два, за да се възстановя, да се погрижа спокойно за дома си, да се подготвя за работа. Да си почина от почивката, както се казва. По същия начин моите приятели и пациенти намират за полезно да си вземат почивка след пътуване, за да се върнат плавно към ежедневието.
Какво най-често ни пречи да се насладим на почивката си?
Много фактори допринасят за стреса от почивката. На първо място е самото планиране – някой трябва да поеме отговорността за това да реши „къде да отидем“, „какво да правим“ и т.н. Напрежението идва и от това, че решението трябва да се хареса на всички, с които пътуваме. Ако наши спътници са семейството или приятелите, ще има преговори между тези, които искат да видят възможно най-много паметници и тези, които предпочитат да релаксират по-близо до природата (като спокойни разходки по плажа или каране на каяк например).
Когато пътуваме с деца, е още по-трудно. Промяната на средата, хранителните навици и липсата на любимите играчки, често съчетани с горещо време, могат да накарат малкото дете да стане свръх стимулирано – т.е. да мрънка и да се вкопчва в родителите повече от обикновено. Да се грижиш за дете на почивка със сигурност няма да е по-лесно, отколкото е в ежедневието, дори напротив.
Значи още преди да тръгнем и вече сме с опънати нерви?
Абсолютно! И друг стресиращ фактор е самото пътуване. Много хора, предимно на възраст 50+, се стресират, че не знаят чужди езици. Затова предпочитат почивките с туристическа агенция и отговорник, който при нужда ще уреди подробностите на летището. Летищата също са източник на напрежение. Продължителното пребиваване сред тълпа активира ориентировъчните ни рефлекси – подсъзнателно ще контролираме по-внимателно обкръжението, ще проверяваме дали отнякъде не идва заплаха. Мозъкът в това състояние бързо се уморява.
Има ли някакъв начин да се защитим от това напрежение?
Възможно е. Един от основните ми начини за забавление на летището е да наблюдавам хората. Така например забелязвам много хора с каскети или шапки, свалени ниско до носа им, или пък със слушалки на ушите. Можете да видите как хората правят опити да изолират пространството около себе си, да се откъснат от изобилието от стимули – и точно това е един от начините.
Можете също да опитате да промените перспективата. Просто седнете, наблюдавайте и се наслаждавайте на този момент, когато се срещат представители на много нации. За мен винаги е интересно преживяване да видя, че въпреки разликите във външния вид и културата, другите семейства на летището се държат по същия начин като нашето. Децата хленчат, залепват се за майка си, търсят си игри. Тийнейджърите пускат музика от смартфона си и се потапят в своя свят. Родителите, въпреки видимото напрежение помежду си, се опитват да държат всичко под контрол. Подобно наблюдение може да ни научи на много и да ни помогне да се успокоим преди пътуването. В крайна сметка не сме сами в трудностите си и всеки преживява някакво напрежение.
Какво друго трябва да знаем, когато става въпрос за стрес при пътуване?
Очакванията. Често отиваме на почивка с определени очаквания – че ще си починем на красиво място, че ще си прекараме добре със семейството, че всички конфликти, които са съществували преди, ще бъдат забравени по време на пътуването. Реалността обаче може да е далеч от това, което си представяме. Например хотел, който изглежда добре на снимките, но се оказва, че се намира в не толкова приятелски квартал.
Междуличностното напрежение също е склонно да ескалира. Под стреса от подготовката и желанието да угодим на всички, ние ставаме по-нетърпеливи и склонни да се конфронтираме – особено в топлите, слънчеви страни, толкова трескаво избрани за почивка. Има научни доказателства, че високите температури повишават нивата на агресия. Освен това прекарваме много повече време заедно на почивка, отколкото всеки ден, когато разделяме времето си между работа, училище и ангажименти извън дома например. Когато сме заедно почти нон-стоп, много по-лесно възникват конфликти.
Какво излиза всъщност: че колкото по-малко очаквания, повече подготовка и пространство за отдих след пътуването имаме, толкова по-добре?
Точно. За да се отпуснете наистина по време на пътуване, е добре да си зададете няколко въпроса, най-важният от които е: защо изобщо пътувам? Полезно е да се попитаме и: кога и как наистина си почивам? Имам ли изследователски дух, който черпи енергия от разглеждане на забележителности, среща с нови хора и различни култури, или пък търся адреналин, атракции и безгрижно забавление? Или може би имам нужда от тиха сутрин, в която, докато цялото семейство още спи, да си изпия кафето на терасата, да поема от аромата на гората или морето и да прекарам време насаме с мислите си? Колкото по-наясно сме със своите предпочитания и желания, толкова по-лесно можем да имаме пълноценна почивка.
Подсъзнателно всеки може би усеща какво го влече, но малко хора си задават тези въпроси осъзнато.
Ами да. И все пак те са от съществено значение, ако искаме да извлечем ползите от пътуването. Често избираме дестинации или преживявания, просто защото са модерни или защото всички останали ги препоръчват. Или пък защото някой друг е направил план за пътуване и ние се чувстваме комфортно от факта, че най-накрая можем да си починем от вземането на решения. И това е напълно в реда на нещата. Само не забравяйте, че се връщаме с много повече от сувенири и снимки на красиви гледки. Връщаме се и с емоции, спомени за миризми и цветове и спомени за това, което сме научили от хората, които сме срещнали. Струва си съзнателно да планираме какви преживявания ще търсим там.
Това ли е начинът да се подобри благосъстоянието, за което напоследък всички говорят?
Може би, въпреки че е различно за всеки. Някои ще се нуждаят от дълга почивка, защото отнема една седмица, за да забравите наистина за работата. За други няколко дни на интересно място са достатъчни, за да презаредят батериите си. Може да се каже, че пътуването е почивка за ума, в смисъл, че променя областите, които се използват от дългосрочната памет. У дома, като майка, партньор и грижещ се за възрастни родители, мозъкът ми обработва много подобна информация и следвам еднакви поведенчески модели всеки ден. Когато пътувам с приятели, сама или с партньора, мога да се откажа от тези роли за няколко дни. Така човек спира да мисли какво да сготви за вечеря, а само от кое кафене да си поръча кафе и торта. И това е същината на почивката – претоварените на работа и у дома зони на мозъка си почиват и се активират съвсем други зони.
И така, как да пътуваме, за да извлечем най-голяма полза за психическото ни благосъстояние?
Като за начало е добре да се запитате кои са най-паметните ви почивки и защо. След това продължете с въпроси като: Какво ме накара да се върна щастлив/а от това пътуване? И как да го повторя? Дали причината е била в адреналиновата въжена линия, по която сте се спуснали, спокойното каране на велосипед по брега на някое езеро или пък може би просто среща с различна, необичайна култура?
Следващата стъпка е да помислите за собствените си нужди, когато планирате какво ще правите по време на почивката си. Можете да планирате предварително заедно с вашите спътници – понякога наистина е по-добре да се разделите и да прекарате по-малко време заедно, отколкото да сте принудени да посетите още един музей или да седите на плажа, когато ви се иска да правите нещо съвсем различно. Здравословните компромиси наистина могат да спасят едно пътуване.
Подари си кратко бягство!
Напоследък много се говори за „терапия чрез пътуване“. Има ли зрънце истина или е по-скоро преувеличение?
Терапия е силна дума. Терапията е лечение – дълготраен процес, който може да отнеме години. Няколко дни или дори седмици на почивка не са достатъчни, за да променим навиците, които сме изградили през последните 20, 30 или 40 години от живота си. Пътуването, от друга страна, може да доведе до по-дълбоки прозрения и саморефлексия. Когато пътуваме, се сблъскваме с различни стресови фактори на чужди места – като закъснял полет, развалена кола, общуване на различен език. Придобиваме увереност в собствените си способности, но и се убеждаваме, че има мили хора по целия свят – обикновено местните с радост помагат на туристите. И когато се върнем у дома, може да открием, че ситуации, които преди са ни стресирали – като детето, което хленчи, че днес не иска да носи чорапи в детската градина, защото са твърде груби – се оказват тривиални. Тогава нека ходи без чорапи. 🙂
Małgorzata Wypych – управляващ директор на Център за психично здраве (Mental Health Center), психолог, специалист по психологическа интервенция и управление на стреса. Преминала многобройни курсове за обучение, посветени на когнитивно-поведенческата терапия, терапия, фокусирана върху решенията. Специалист по психологическа подкрепа в организации, академичен преподавател с 15 години опит, лектор на TEDx, автор на над дузина публикации по психология в спешната медицина. Обича пътуванията, които ѝ позволяват да се откъсне от ежедневието.