Декемврийското слънцестоене
Декемврийското слънцестоене е моментът, в който Слънцето се намира директно над тропика на Козирога (южното полукълбо е наклонено възможно най-много към Слънцето). В Северното полукълбо то е известно и като зимно слънцестоене. През този период едновременно настъпват най-краткият ден и най-дългата нощ в годината. Тогава започва астрономическата зима. Според общоприетото разбиране дните започват да стават все по-дълги и по-дълги.
След като настъпи зимното слънцестоене дните постепенно се удължават, а нощите стават по-къси и така до лятното слънцестоене. Тогава мракът е победен от светлината – както в буквален, така и в метафоричен смисъл. Според много култури именно по време на слънцестоенето през декември доброто и животът побеждават нощта, злото и смъртта. Това е магично време, което се е празнувало по различни начини през хилядолетията.
Настъпването на зимното слънцестоене
Зимното слънцестоене настъпва в момент, когато са изпълнени тези две условия – Слънцето трябва да е на тропика на Козирога и да е разположено в зенита. Датата не е фиксирана. Но защо? Тя зависи от продължителността на слънчевата година и от появата на високосни години. Това, което остава непроменено, е фактът, че явлението винаги се пада в края на декември.
В началото на нашата ера декемврийското слънцестоене се е празнувало в Северното полукълбо на 25 декември според Юлианския календар. Както можеш да се досетиш, неслучайно денят на Коледа е бил избран. В днешно време най-късият ден и най-дългата нощ в годината обикновено настъпват около 21 и 22 декември. През 2021 г. и 2022 г. в Европа те ще се паднат на 21 декември, а през 2023 г. – на 22 декември.
Празнуването на зимното слънцестоене в различните култури
Индоевропейските култури от различни части на Северното полукълбо, от хилядолетия празнуват така нареченото възраждане на Слънцето в деня на декемврийското слънцестоене. Този специален ден е бил празнуван от древните римляни, перси, славяни, немци, келти, викинги, а по-късно и от християните. Нека видим какво е било характерно за този празник.
Сатурналии
От около VII в. пр.н.е. древните римляни празнуват Сатурналии в чест на Сатурн, бог на земеделието, богатството и свободата. Това е празник на равенството. От 17 до 23 декември робите можели да се радват на свободата и да разменят ролите си със своите собственици. През този период не е било необходимо да се работи. Традицията включвала и жертвоприношения в чест на Сатурн (например прасе, теле, овца). Характерни били и наблюдаването на гладиаторски битки, както и маршируването в радостни шествия.
Ялда
Фестивалът Ялда, известен още като „Нощта на Ялда“ или „Навечерието на Ялда“, е типичен за персийската култура. Днес той се празнува от народите на Иран, Афганистан, Таджикистан, Азербайджан и Армения. Той се пада на зимното слънцестоене в Северното полукълбо, като символизира края на есента и началото на 40-дневния период на зимата. Персите вярвали, че това е денят на раждането на бога на слънцето Митра, но в същото време най-тъмната нощ в годината щяла да привлече и злите сили. Затова хората се събирали и бдели край огъня цяла нощ до изгрев слънце.
Непобедимото Слънце (Sol Invictus)
Римляните празнуват Sol Invictus от около III-IV в. от н.е. Това е денят на Непобедимото слънце и се пада на 25 декември, съвпадайки и със зимното слънцестоене. По този начин се е отдавало чест на синкретичното слънчево божество Сол. Тази традиция е била свързана с култа към богове от Близкия изток като Митра, Ел Габала и Баал, който култ е бил силен в други части на империята. Когато християнството става популярно сред римляните, раждането на Христос и Sol Invictus се празнуват заедно. Решението за установяване на Коледа на 25 декември е взето през 350 г. от папа Юлий I.
Славянска Коледа
На най-краткия ден в годината едни от първите славяни празнували Święto Godów, известен още като Коледа, Szczodre Gody, Kalėdos и Szczodruszka. Празникът символизирал победата на бога, свързан с култа към Слънцето. Много от ритуалите все още присъстват в коледните традиции. Такива са например 12-те ястия на Бъдни вечер, сеното под покривката или новогодишните предсказания. По време на декемврийското слънцестоене славяните са пеели заедно, радвали са се и са си подарявали подаръци.
Джул (Jul)
Немците и скандинавците са отбелязвали Джул в продължение на хилядолетия. Това е празник на възраждането на Слънцето, известен като зимния празник, който продължавал от края на декември до началото на януари. В Скандинавия, по време на Джул, първоначално са се правели човешки жертвоприношения, а в по-късни времена се наблягало главно на пиршествата. Днес, например в Дания, Швеция и Норвегия, името Джул се използва за Деня на Коледа. В други страни много от настоящите коледни традиции също са взаимствали от старите вярвания на немските и скандинавските култури. Сред тях са окачването на имел, подаряването на подаръци и украсяването на коледната елха, и това са само някои от тях.
