Представи си, че чуваш звука от бонго – два барабана, постоянно свързани един с друг. След малко към тях се присъединяват маракаси и гуиро – перкусионен инструмент, направен от калабаш. Така може да започне вечерта ти тук, която макар и още млада, вече е трудно да се намери маса в Cuba Ocho. Това е един от най-популярните клубове в Малката Хавана, на главната улица Calle Ocho. Тук често идват както туристи, така и редовни посетители, за да присъстват на концерти, за да пият мохито или куба либре, да разгледат картините на кубински художници, окачени по стените. – Изкуството е буквално навсякъде! Там е, за да му се наслаждаваш! – ще ти каже Роберто Рамос, собственикът на Cuba Ocho, ако го срещнеш.
С лодки и салове на дълъг път
През 1992 г., на 17-годишна възраст, Роберто Рамос плава от Хавана до крайбрежието на Кий Уест. Той е само на 90 мили от мечтания си живот в САЩ. Той е един от стотиците хиляди кубинци (никой не знае точния им брой), които през годините се опитват да стигнат до САЩ по море. Роберто Рамос отплавал с рибарска лодка с първата си малка колекция от произведения на изкуството, скрита под палубата. Други се носели по салове, направени от дъски, полистирен и вътрешни гуми на трактори, а понякога дори върху дъски за сърф. Много от тях се заселват в Малката Хавана, квартал, роден от носталгиято по родината с вкус на сладко манго и пържена маниока със сос мохо верде от чесън, билки и масло.
Посети града, в който сърцата бият в ритъма на Son Cubano.
Когато не искаш да живееш в робство
Маями е градът с най-много испаноговорящи в САЩ. Испанците съставляват около 70% от население, като дори ще се оправиш по-лесно на испански в магазина или таксито, отколкото на английски. Сред мексиканците, доминиканците и гватемалците кубинците са най-многобройната група. Не всички обаче са прекосили морето като Роберто Рамос. Някои са долетели по покана на семейството си, а други са прекосили границата между САЩ и Мексико – легално или не, в зависимост от миграционните политики и решенията на американските президенти. Повечето кубинци напускат след революцията, когато Фидел Кастро поема властта на острова през 1959 г. Първоначално напускат политическите противници на революцията, но с времето към тях се присъединяват и онези, които просто искат по-добър живот, да припечелят повече, да не прекарват часове на опашки в магазините, да не се тревожат за всяко похарчено песо…
Защо Роберто Рамос решава да напусне Куба? – Не исках да живея в робство. И докато Куба не е свободна, няма да се върна, казва той. В Маями той има мисия за изпълнение – да възстанови паметта за кубинските художници, заличени от режима. Когато стъпиш в Cuba Ocho, ще усетиш каква атмосфера носи това място. Ще видиш и купените от бившия бар на Франк Синатра мебели. В клубната галерия на Рамос ще видиш и немалко картини, които той купува, окачва и продава – произведения на всички онези кубинци, които не са били долюбвани от режима на Кастро. В Куба дори и днес има място само за художници, писатели и музиканти, които не критикуват властите.
Игра на домино, изпълнена с емоции
Не е нужно да чакаш до свечеряване, за да посетиш Малката Хавана. Calle Ocho е оживен с танци и нощем, и денем. В парка “Максим Гомес” ще видиш как по-възрастни, празнично облечени кубинци, се събират да играят домино. Това е тяхната национална игра и въпреки че е трудно за вярване, тя може да предизвика истинско вълнение както у играчите, така и у наблюдателите.
Играе се от 4 души, по двойки. Обърни внимание, че двойното почукване с пръсти по масата означава, че нямаш повече домино за добавяне. В парка всички са по ризи, изгладени рокли, сякаш отиват на рожден ден. Някои са с пури в уста – друга запазена марка на кубинците. Кафе и пури! Те са символи на острова и просто няма как да ги пропуснеш в Малката Хавана. Кафето се пие черно, силно и сладко. За предпочитане след всяко хранене, което в тази част на Маями, разбира се, се приготвя по кубински.
Под прозореца на “Версай”
Ако искаш да опиташ местни вкусове, ще имаш много възможности. Започни с фуфу – пюре от банани, а за основно ястие заложи на едно от най-традиционните кубински ястия – ropa vieja. В буквален превод името на ястието означава „стари дрехи“ и се състои от дълго варено сушено телешко месо във винен и доматен сос. Сервира се с ориз и черен боб, може и с пържена маниока или с маланга (наподобяваща картоф).
Препоръчваме ти да посетиш “Версай” – известен ресторант в Малката Хавана с традиционна кубинска храна. Не може обаче да се каже, че храната е напълно идентична с тази на острова. В кубинските домове от години не се яде говеждо, а рибата е дефицит. Кризата на острова, която се задълбочава с всеки месец, си личи и по чиниите. Затова Маями по-скоро напомня за това, което някога е имало на масите на острова.
Освен с вкусната си храна, “Версай” е известен и със своя „прозорец“. Това е мястото, където кубинците си купуват кафе за вкъщи и водят политически дискусии. Те коментират случващото се на острова, новите идеи и ограниченията на кубинското правителство, репресиите и арестите. Понякога разговорът се насочва към политическия живот в Маями, но емоциите им са предизвикани най-вече от случващото се в страната, която са напуснали.
Град до края на живота
Вторият, по-официален център на кубинския политически живот в изгнание, е музеят, посветен на операцията в Залива на прасетата. Той се нарича и “Бригада 2506”, а един от ветераните тук е Аурелио Перес-Лугонес. През април 1961 г. група кубински изгнаници, подкрепяни от ЦРУ и правителството на САЩ, нахлуват в собствената си страна. Тяхната цел е да започнат въстание срещу Кастро на острова и да свалят Революцията. Нахлуването обаче се проваля и повечето членове на Бригада 2506 са пленени. След повече от година и половина кубинското правителство се съгласява да прехвърли затворниците в САЩ в замяна на храна и лекарства на стойност 53 милиона долара.
– Бях в последния самолет, който напусна Куба. Бяхме посрещнати в Маями от президента Кенеди. – спомня си Перес-Лугонес. – След поражението в Залива на прасетата никой не виждаше алтернатива на Революцията, в очите на Латинска Америка Кастро беше Давид, който порази Голиат“ – разказва той. Оттогава знае, че Маями ще бъде негов дом не само за известно време, но може би за цял живот. В музея можеш да видиш различни артефакти и архивни снимки, а дори и да се окажеш на някоя от срещите и конференциите, които ветераните провеждат тук. В мемориалния парк Little Havana винаги гори огън, а на плочата пише „В чест на нашите ветерани“.
Опознай Маями по свой начин!
Анджела в търсене на мястото си в Маями
– Не всички в Маями се интересуват от политика. Някои хора изобщо нехаят за това. Те просто идват тук, за да имат по-добър живот, за да следват мечтите си„, обяснява Анджела, която живее в САЩ само от 1 година. В Куба тя е работила в туристическия бранш, което означава, че не е печелила много зле. Кубинците на държавни служби (по-голямата част от населението) печелят около 30 $ на месец. Като работят в туризма, те имат възможност да изкарват повече. Но след пандемията туризмът на острова не се е възстановил напълно.
Анджела става все по-разочарована и накрая решава да напусне страната. Тя успява да стигне до САЩ през Мексико, въпреки че предпочита да не разкрива подробности за това. Днес тя кара такси из града – през Малката Хавана до бреговата ивица, до широките пясъчни плажове на Саут бийч и Маями бийч. Тя често вози клиенти до богатия квартал “Корал Гейбълс”, развит през 20-те години на миналия век, и до изпълнения с небостъргачи квартал “Брикел”. Тя също така посещава Малкото Хаити и Малкото Санто Доминго, населено с новодошли от Доминиканската република. Както вероятно ще се убедиш от първо лице, Маями изобилства от различни култури, звуци и традиции, от различни мечти, истории и спомени. И всеки търси по-доброто си бъдеще.