Става дума за мексиканския биосферен резерват на пеперудата монарх, който е обект от списъка за световно наследство на ЮНЕСКО. Представи си над 56 000 хектара гори, покрити с мексикански ели, които са превърнати в светилища. Това са храмове на пеперудата монарх, която се смята за застрашен от изчезване вид.
Приготви се за пътуване през омагьосана гора, за да видиш едно същинско чудо на природата, привличащо туристи от цял свят. Някои гледат безмълвно пеперудите, а други въздишат от възхита. Тук при всички случаи ще имаш водач, който по някое време ще направи жест с пръсти върху устата, за да напомни на групата да пази тишина, защото всеки шум може да изплаши насекомите.
Всяко едно от тези изящни създания тежи само половин грам. Въпреки това успява да прелети над 4 000 километра в рамките на около 33 дни, за да намери подслон в мексиканските гори – далеч от зимните температури на Канада и Съединените щати.
По време на обиколката си ще научиш, че Мичоакан е мексикански щат, свързан с картели, война и плантации с авокадо, но и мястото, където те очаква това природно чудо и историята за епично пътешествие около половината свят.
Планирай пътешествието си до Мексико тази есен!
Феноменът около миграцията на пеперудите
Родени някъде в района на Големите езера на границата между Канада и САЩ, пеперудите мигрират почти до Мексико: по време на това необикновено пътуване те наддават до 100 мг на тегло. За кратко обаче, тъй като стигнат ли най-накрая до Мексико (обикновено в първите дни на ноември), отслабват драстично.
В продължение на няколко месеца пеперудите хибернират, забавяйки метаболизма и дишането си, за да преживеят този труден период. За целта използват енергийните резерви, натрупани през предходните месеци. През нощта и в ранните часове на сутринта можеш да видиш как пеперудите монарх висят от клоните на мексиканските ели.
Затова и най-доброто време да ги видиш е сутрин, когато се струпват на големи групи по клоните. Когато слънчевите лъчи започнат да стоплят гората, пеперудите отлитат да търсят храна и вода: тогава цялата гора се оцветява в оранжево и трепти от движенията на крилата им. “Оранжево небето”, както се пее в една българска песен.
Дълги години мястото, където зимуват пеперудите, било мистерия. Едва през 1975 г. Кен Бругър и съпругата му Каталина Агуадо откриват пеперуда в Серро Пелон, Мексико, която е маркирана от учени от Канада. Откритието, между другото, не би било възможно без годините титаничен труд на Фред Ъркхарт, канадски зоолог, който започва изследването си през 1940 г.
Каталина Агадо и хиляди доброволци маркират пеперуди в Канада и САЩ, след което пускат реклами в американски и мексикански вестници, насърчавайки хората да проверяват маркировките на пеперудите. И благодарение на Каталина Агуадо знаем, че тяхното тежко пътуване е на разстояние от 4000 км. През 1976 г. жената се появява на корицата на National Geographic – позира за снимка, разбира се, заобиколена от пеперуди монарх.
Сега учените знаят много повече за този необичаен вид. Като например това, че всяка година в Канада и САЩ се раждат между четири и пет поколения пеперуди монарх, всяко от които живее между 15 и 45 дни.
Но има едно специално поколение, което се ражда през септември и живее цели девет месеца! То пътува до Мексико, зимува в боровите гори и започва пътуването си обратно през пролетта. След няколко месеца хиберниране представителите на това уникално поколение ще отлетят на север: първо ще умрат мъжките, след това женските. Те обаче ще успеят преди това да снесат яйцата си и така да дадат живот на следващите поколения. Те от своя страна ще пораснат и мигрират към Големите езера, докато зимата най-накрая се завърне. Тогава следващото „избрано поколение“ ще преживее чудото на една от най-дългите миграции в света, следвайки стъпките на своите прадядовци, които никога не са срещали.
Планирай пътешествието си до Мексико тази есен!
Пеперудите, които свързват света на живите със света на мъртвите
– Нашите предци са вярвали, че пеперудите са душите на мъртвите, които се връщат веднъж годишно, около Деня на мъртвите, за да се срещнат с близките си и да видят как върви животът им – казва водачът Хуан, а някои от туристите се усмихват . Оказва се, че местното коренно население празнува пристигането на пеперудите от хиляди години. Но с пристигането на колонизацията и католицизма в Централна Америка, това необикновено време придобива нов облик в Мексико.
Днес Денят на Вси Светии е задължителна част от всеки туристически маршрут в Мексико. Ето защо си струва да отидеш в Мичоакан в края на октомври, за да видиш не само необикновеното пристигане на пеперудите в светилищата, но и за да изживееш други вълшебни моменти, част от местните култура и традиции. Смята се, че трите най-добри светилища за туристи са Ел Росарио и Чинкуа Сиера в щата Мичоакан и близкото светилище Ехидо Ел Капулин в щата Мексико.
Денят на мъртвите в Мексико
На остров Janitzio в Деня на мъртвите местните жители организират водно шествие с рибарски лодки, често със снимки на починалите, които им липсват. Небето е осветено от стотиците запалени свещи, въздухът ухае на мексикански невен (традиционно използван за украса на гробовете) и на любимите ястия на починалите.
В град San Andrés Mixquic кулминацията на празненствата е т. нар. alumbrado, когато гробището около главната църква е осветено от хиляди свещи и въздухът е изпълнен с миризма на тамян. Уникално изживяване!
Това е може би най-подходящото време да опознаеш местните традиции, свързани с Деня на Вси светии в Мексико Сити. Хората се събират на почти всяко гробище: пируват, често пеят или се молят заедно за починалите си роднини и често има много текила. Туристите пътуват през каналите в традиционни лодки trajineras, възпоменавайки смъртта, както са правили древните предиспански култури. По това време е много вероятно да видиш ритуал за плачещата жена в Xochimilco, в който се пресъздава най-известната легенда от мексиканската култура – „La llorona“. Това е интересно и уникално събитие, въпреки че през последните години се свързва много повече с масовия туризъм.
Пеперудите намаляват заради климатичната криза
И въпреки че пеперудите метафорично носят душите на мъртвите, в реалния свят те са изправени пред много заплахи. Според организацията WWF Мексико, която наблюдава видовете в страната от 1993 г. насам, популацията на пеперудите намалява всяка година и заради това вече се смятат за застрашен вид.
А ето какво казва по въпроса водачът Хуан в резервата: Хората казват, че това се дължи на климатичната криза и екстремните метеорологични условия: огромни дъждове, продължителни суши, които пеперудите срещат по време на своето пътуване. Но хората стоят зад кризата: поставят бетон в градовете, строят магистрали, пресушават влажни зони, оставят насекомите без сигурен подслон и храна.
Една от основните причини за намаляването на популацията на пеперудите е мащабното развитие на селско стопанство. В САЩ пасищата, които са естествени местообитания за насекомите, се унищожават заради огромните плантации с царевица, соя и други култури. В съвременното селско стопанство коприненото растение (Asclepias curassavica), което е основната храна на пеперудите, се изкоренява или третира с пестициди. Освен че са източник на нектар за пеперудите, цветовете на коприненото растение осигуряват и своеобразна защита. Токсините, които съдържат, правят пеперудите несмилаеми за естествените хищници, така че те могат да пътуват спокойно чак до Мексико.
Изчезването на горите също е сериозен проблем в Мексико. Нелегални дървосекачи, често в услуга на наркокартели, които виждат дървесината като един от най-печелившите си и полулегални бизнеси, изсичат горите. Изчислено е, че всяка година се унищожават 500 хектара гори. Популярността на авокадото също оказва голямо влияние върху обезлесяването. Той се превърна в “звездата” на мексиканския износ. Плантациите никнат като гъби и постоянно се търсят нови площи – особено в щата Мичоакан, който се слави с идеалния си климат за отглеждане на авокадо.
Затова, по думите на Хуан, отговорният туризъм е още по-важен. Когато отидеш в Мексико, обърни особено внимание на пеперудите. Добрата новина е, че с таксите, които туристите плащат за билети, местните могат да се борят за оцеляването на вида. Така с посещение на някое от светилищата с пеперуди, правиш добро не само за себе си, но и за местните и за пеперудите. За да могат да ги видят и нашите деца и внуци!