Пред мен, скрит в облаците, е върхът на вулкана. Има остра, конична форма. Още не съм решила дали след седмица все още ще се разхождам тук. Поглеждам надолу, където има огромно езеро, заобиколено от планини и нагъсто разположени села. По езерото се носи храмът Pura Segara Ulun Danu Batur. Директно преведено името му означава „Воден храм на езерото Батур“.
Имам чувството, че тук няма други пътешественици. Няма европейски ресторанти, шумни барове и пясъчни плажове. Но има warung (малка будка, обикновено семеен бизнес), където се сервира вкусен nasi goreng (традиционен пържен ориз). Има малки кафенета, предлагащи балийско мляно кафе, два хранителни магазина и един банкомат, който по принцип не работи. Почти до всяка къща има оризище. Все пак вулканичните райони са добри за земеделие. А, да не пропусна, тук всяка сутрин се събуждаш от пеенето на петлите. Почти като в някое българско село, но приликите са дотук.
Към райските местенца
Да се почувстваш като у дома в Бали
За разлика от други места, на които съм отсядала в Бали, тази стая няма климатик. На стената има малък вентилатор. Избрах да отседна в къща за гости Batur Pyramid. Това е малко място само с 4 стаи. Моята е 16 кв. м. Обзавеждането е типично за Бали: в средата има дървено двойно легло, с малки нощни шкафчета от двете страни. Има и голяма маса със стол и самостоятелна баня.
Къщата за гости се управлява от Путу, най-големият син на собствениците. Доскоро той живеел в Денпасар, където учил икономика. Върнал се в родното си място, за да започне свой бизнес. Чичо му е шофьор и води туристите на екскурзии. Братовчедите му пък са отговорни за поддържането на къщата чиста и за готвенето. Майката на Путу също помага в кухнята. Предстои завършването на още две стаи. Те ще включват голяма тераса с изглед към вулкана и езерото. След това Путу планира да построи остъклен ресторант за гости. Вероятно ще ти направи впечатление, че районът гъмжи от мухи. Буквално не можеш да хапнеш или да се разхождаш, без да ти досаждат тези насекоми.
Урок по благодарност
Ако и ти като мен обичаш да наблюдаваш живота на местните, със сигурност ще забележиш, че ежедневието им е сбор от ритуали. Всеки ден майката на Путу поставя дарове пред къщата си. Наричат се кананг сари. Това са малки плетени кошници, пълни с цветя, храна и запален тамян. Така балийците показват своята благодарност към боговете.
Докато съм тук, вечер се събираме на терасата. Намира се между стаите за гости, кухнята и къщата на домакините. Седя тук с Путу и семейството му почти всеки ден. Те ме учат как да казвам „добро утро“, „благодаря“ или „приятен ден“ на балийски. Често и други гости се присъединяват към нас. Веднъж например възрастна двойка от Сингапур споделя, че са тъжни, защото времето не е хубаво и има само сиви облаци на върха на вулкана. Друг път млада гъркиня ни кани да посетим Нуса Пенида, а един французин, който пътува и работи дистанционно, споделя, че сериозно обмисля да се премести в Бали. Многообразие от мнения, хора и впечатления.
В Бали вероятно ще те изненада гостоприемството на местните. Поне при мен гостоприемството на Путу и семейството му надхвърли очакванията ми. Ако някой е жаден, те ще му направят чай или кафе. Ако някой е гладен, ще му сготвят каквото пожелае. Ако нещо в стаята не работи, просто им казваш и те ще го поправят. Напълно стоят зад думите, с които Путу посреща всеки един тук: “Ти си мой гост, ти си в моя дом.”
Много тераси и една спираща дъха гледка
Батур – всичко в Кинтамани се върти около тази дума. Това е името на активния вулкан в района. В подножието му се намира най-голямото езеро на острова, което носи същото име. Макар тук да идват стотици хора всеки ден, те не остават задълго в Кинтамани. Задържат се за една една-две нощувки, изкачват вулкана и продължават нататък. Тези, които не искат да се морят, могат да се насладят на гледката от терасите на кафенетата на улица Рая Пенелокан. Има дори Starbucks!
Възможно е да те посъветват, че един ден в Кинтамани е достатъчен, както се случи с мен. Чух това от приятел още на първия ми ден в Бали. Той ме посъветва да напусна Убуд след полунощ, да изкача вулкана преди изгрев слънце и да се върна в Убуд преди обяд. Друг пък ми каза, че няма какво да правя тук, освен да видя вулкана. Добре, че не послушах нито един от тях!
Любопитната традиция с името Уаян
Придвижването из селото е проблем за мен, тъй като нямам шофьорска книжка, заради което не си наемам скутер. В района няма услуги като Gojek или Grab, които са подобни на Uber. Чичото на Путу, Уаян, идва на помощ. Той става мой водач и шофьор. Между другото, може да ти се стори, че всички хора, които срещаш в Бали, се казват Уаян. Помислям си го и аз, а по-късно научавам, че балийците кръщават децата си по реда на раждането им. Първото дете е Уаян (Wayan), второто дете е Маде (Made), третото е Ньоман (Nyoman), а четвъртото – Кетут (Ketut). Ами ако се роди пето?, мисля си аз. Тогава всичко започва наново и то се кръщава Уаян!
Но да се върнем на нашия Уаян, който ръководи експедиции до вулкана от години. Той знае къде минават най-интересните пътеки и къде са най-добрите гледки. Една сутрин ставаме в 4 сутринта, за да стигнем до едно от тези места и да гледаме изгрева. На върха откриваме група момичета, практикуващи йога на светлината на червените лъчи. С напредването на тяхната загрявка, напредват и интензивността на цветовете в небето. Когато слънцето се показва иззад облаците, една възрастна жена изниква изневиделица. Просто така, насред нищото, тя слага термоси с топла вода и шарени чаши. Започва да продава чай и кафе. В балийски стил, разбира се, с утайката.
И като стана дума за кафе, няма как да не ти разкажа за едно от най-скъпите кафета в света. За да го опитам, посещавам местна плантация, където наблюдавам варенето на известното kopi luwak. Това е вид кафе, направено от зърна, събрани от екскременти на животно, наречено цибетка. И като си помисля, че 100 грама от това кафе струват над 65 евро… и вече ми се отпива. Очевидно kopi luwak не е за всеки вкус и джоб, но все пак ти препоръчвам да го опиташ. Само по себе си е атракция и добра история, която ще разказваш с години.
Очаровай се от Бали
Бали, където можеш да се завърнеш
Едно от невероятните преживявания по време на пътешествието ми там е част от местните традиции. Уаян слага оризови зърна на челото ми, между очите. Балийците вярват, че това носи късмет и просперитет. Друг скъп момент е, когато пристигаме в Pura Ulun Danu Batur. Преди да вляза в храма, слагам саронг. Покриването на бедрата и краката е задължително както за мъжете, така и за жените. Това е вторият най-важен храм в Бали. Впечатляващо е да науча, че през 1926 г. е разрушен от изригването на вулкана Батур, но само няколко дни след изригването местните жители решават да го възстановят. Мястото е изумително не само с историята си, но и с красотата и детайлите, затова определено не го пропускай! До нови срещи.